Най-впечатляващият нов археологически музей в България - Епископската базилика на Филипопол, поразява с размерите и красотата на изложените в него раннохристиянски мозайки. Но той разказва по-богата и сложна история - историята на едно място от Античността до края на Средновековието.

Епископската базилика била построена в края на IV в. в центъра на града и поразявала с размерите си. Била дълга 90 м и широка 36 м – най-голямата раннохристиянска църква, откривана по българските земи. През вековете подовете ѝ са били покрити с 2000 кв.м фини мозайки, които са запазени и днес. По-долният и ранен пласт мозайки изобразява пищна мрежа от геометрични орнаменти и символи в разнообразие от цветове, които създават почти 3D ефект. По-горният и късен пласт изобразява над 100 птици, които символизират душите на вярващите, стремящи се към Бога.

Раннохристиянската църква е построена върху останките на по-ранна сграда, вероятно храм, посветен на обожествения римски император. След VI в., когато базиликата била изоставена, някои местни жители се нанесли в руините ѝ, а по-късно построили и скромни жилища върху тях. През Х-ХIII в. върху част от терена се появил голям християнски некропол с гробищна църква, украсена със стенописи. В средата на ХIХ в. край отдавна забравените и потънали под метри пръст руини на базиликата и некропола била построена католическата катедрала "Св. Лудвиг".

Посетете заради:
- Изящните мозайки и историите, които разказват
- Разнообразието от птици, изобразени на една от мозайките
- Интерактивно разказаните истории
- Впечатляващата модерна архитектура