Място на идилична атмосфера и възрожденска архитектура - от години село Боженци е предпочитано място за бягство от града.

Сгушено в Стара планина, на по-малко от 20 км от Габрово, през 1960-те Боженци било почти напълно изоставено. В неговите просторни, но неподържани къщи, построени два века по-рано от заможни хора, живеели шепа хора. Останалите заминали да търсят работа в Габрово и други градове.

През 1962 г. старите боженски къщи с варосаните им стени, тъмните дървени греди и покриви от каменни плочи привлекли вниманието на хора, ангажирани със запазването на българското културно-историческо наследство. По това време старите къщи в по-богатите и оживени села и градове били масово събаряне в мащабен процес на модернизация. Места като Боженци се превръщали в рядкост - и това спасило селото. Неговите къщи били възстановени и през 1964 г. селото било обявено за исторически и архитектурен резерват.

Днес Боженци е малко и изолирано, но не винаги е било такова. Според легедната, когато османците превзели Търново, през 1393 г., една благородна дама на име Божана избягала от клането със сина си и прислугата си. Те бягали, докато не стигнали една трудно достъпна част на Стара планина - речна долина, пазена от върхове както от студените северни ветрове през зимата, така и от лятната жега. Заселили се там. С времето паланката пораснала и приела името на своята основателка Божана.

Първото документално свидетелство за съществуването на Боженци е в османски данъчен регистър от 1611 г. В него са записани, че живеят около 40 домакинства на търговци и пътуващи строители. Два века по-късно местните търговци вече били доставчици на кожа, вълна, восък и мед на османската армия. Селото ставало по-голямо и по-богато, и скоро край калдъръмените му улички започнали да се появяват големи, двуетажни къщи. Селяните си построили църква през 1839 г., в която основали килийно училище. През 1878 г. отворило местно читалище, скоро била сформирана и театрална трупа.

Но по това време вече ставало ясно, че няма място за Боженци в независима България. Османските пазари били изгубени, евтините индустриални стоки, произведени на Запад, измествали по-скъпата местна продукция. Хората започнали да напускат Боженци. Комунизмът, с неговата засилена урбанизация и индустриализация, допълнително задълбочили процесите. 

Реставрацията от 1960-те частично променила нещата - поне през уикендите, когато хора от близо и далеч идват в селото, за да се порадват на тишината, чистия въздух и традиционната храна.

Местният музей не само управлява няколко музейни обекта, но има и магазин за сувенири и предлага настаняване в няколко традиционни къщи.

https://bojentsi.com

42.872772668764, 25.424551367623