На 11 ноември 1444 г. в околностите на Варна, край две стари тракийски могили, една пред друга стояли две армии. И кръстоносците, водени от младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело и опитния генерал Янош Хуняди, и османците, предвождани от султан Мурад II, си давали ясна сметка, че битката ще е историческа. Кръстоносците уверено били преминали по Дунава, освобождавайки градовете край реката от османците. Целта им била да спрат младата и агресивна османска държава, която изненадващо бързо напредвала към вътрешността на Европа. Османците, от своя страна, били твърдо решени да задържат новозавладените от тях територии.
Битката започнала с преимущество на кръстоносците. Но тогава младият Владислав III допуснал фатална грешка. Увлечен в битката и горящ от желание да остане в историята с гръмка победа, той се втурнал към палатката на Мурад II в опит да го убие лично. Гвардията на султана била по-бърза от него. Владислав и шепата рицари, които го последвали, били убити. Вестта за гибелта им решила изхода на битката - кръстоносците побързали да се оттеглят. Османците останали в региона през следващите няколко века.
През 1924 г. мястото на тази паметна битка било превърнато в парк. През 1935 г. в една от тракийските могили е построен символичен мавзолей на Владислав III, останал в историята с името Варненчик. През 1964 г., за 520-та годишнина от битката, бил построен и специален музей. Днес в него са изложени оръжия от времето на последните кръстоносни походи, картини, гербове. Въпреки кървавото си минало, паркът на музея днес е изключително приятно място - с високи дървета, сред които се подават двете могили. Могилата, на която бил щабът на Мурад II, е маркирана с паметник - най-горната част на стара османска чешма, която някога се намирала в централна Варна.