Да наречем Златю Бояджиев (1903-1976) наивист означава да омаловажим таланта на този забележителен художник, който посветил живота си на изобразяването на живота на българите му. Неговият неподражаем стил, с разпознаваема нотка гротескност, е резултат от инсулт, който художникът преживял през 1951 г.

Остана частично парализиран, той трябвало да изостави реализма - стил, който бил овладял до съвършенство, създавайки елегантни портрети, картини на селяни и пейзажи, посветени на бързо индустриализиращата се България от 1940-те.

Но инсултът е онова нещо, което го превръща в един от най-разпознаваемите български художници. 

Автопортрет на Златю Бояджиев

Физическите ограничения го накарали за разгърне творческия си потенциал и да се посвети на рисуването на хората от своето обкръжение - и от своето минало, едновременно реалистично и гротескно, очарователно и застрашително, вплетени в сложни композиции. Внимателно планирани, неговите картини са експлозии от живот, пресъздадени в ярки, чисти цветове: жени си бъбрят или се молят в стари параклиси; мъже пият, колят прасета и ловуват; свещеници опяват мъртъвци; деца се пързалят с шейните в хаотичен, зашеметяващ водовъртеж от драматични, комични и трагични истории.

Днес, картините на Златю Бояджиев са смятани за част от националния канон и са гордост за всяка галерия, която ги притежава. Най-доброто място, на което можете да се потопите в изкуството му е Постоянната експозиция "Народен артист Златю Бояджиев" в Стария Пловдив.

Галерията е в двуетажната сграда, построена през 1858-1860 г. за д-р Стоян Чомаков, водеща фигура в движението за църковна независимост. След като завършва медицина в Италия, Чомаков се връща в Пловдив и става главен хирург на първата болница в България, открита в Пловдив след 1878 г. В края на ХIХ и началото на ХХ в. къщата е била резиденция на цар Фердинанд. През 1984 г. е превърната в галерия, посветена на Златю Бояджиев.

Галерията е част от Общинско предприятие "Старинен Пловдив"